Важно е да отбележим, че временните зъби трябва да бъдат лекувани, ако все още има време до биологичната им смяна. Не бива директно да се преминава към екстракция на зъбчето, ако диагнозата е периодонтит или абсцес. Зъбът трябва да бъде спасен, защото той пази мястото за неговия последовател- постоянният зъб, който е в костта и ще пробие след време. Преждевременното вадене на млечен зъб може да доведе до ортодонтски аномалии, страничните зъбки се наклоняват към образувалото се празно пространство, нарушава се нормалния хармоничен растеж и развитие на челюстите. Ако все пак се наложи вадене, се прибягва към поставяне на местопазител.
Пулпитът представлява възпалително заболяване на пулпата. Децата, особено когато са съвсем малки трудно могат да обяснят точно каква е болката, дали въобще ги боли или изпитват някакъв друг тип дразнение, кога и как, но със сигурност ще Ви съобщят че имат проблем! Не пренебрегвайте оплакванията им. Запишете им час за преглед, останалото е наша грижа.
Стандартно лечението на пулпит на млечно зъбче протича в две посещения. На първото посещение почистваме зъбчето до колкото е възможно и го девитализираме. На следващото посещение премахваме инфектираната пулпа и прилагаме формалин-резорциновия метод за лечение, който се счита за най-ефективен, като с него се постига най- висок процент стерилност. Следва обтуриране( пломба) още в същото посещение.
Ако диагнозата е периодонтит( по-точната диагноза при децата е периапикален остеит)- най-често хроничен с наличие на фистула, която ще забележите като окръглена подутина върху венеца, лечението е по- продължително. Сега инфекцията вече е преминала в костта около зъба. Ако детето е с абсцес се налага освен почистване на зъба, промивки и изписване на антибиотик. Антибиотикът е съобразен с теглото на Вашето дете и медицинската му история( ако например има заболявания или алергии). Обикновено са необходими няколко посещения за овладяване на състоянието, смяна на медикаментозната вложка до напълното изчезване на фистулата, след което обтурираме зъба. Така зъбчето остава в устата и пази място за постоянния зъб, който от своя страна е предпазен от инфекция и нарушения в образуването и минерализацията.